Човек остава в онази възраст, в която не му е достигала обич
Според психолозите постоянно се срещат хора, които са на 20, 30, 40 години, само че това е външно. А там вътре те сякаш са останали в ранна детска възраст и към момента чакат любовта, която тогава им е липсвала. И ще останат там толкоз дълго, до момента в който не се научат независимо да намират задоволство в себе си.
Всяка възраст има свои потребности, което значи, че грижите и любовта на родителите всяка година имат свои характерности.
В детството стартира да се оформя доверие, тъй че любовта към детето се заключава в съответни грижи на майката за неговите потребности. Ако в тази възраст майката е била ненадеждна, детето е било отхвърляно и така нататък, това може да предизвика подозрителност и опасения за своето благополучие.
В зрялата възраст с тези хора е мъчно да се реализира контакт, в връзките постоянно подлагат колегата на тествания и инспекции на доверие. Във връзката си може да се усещат безпомощни и уязвими.
По-късно, на 2-3 години, детето се научава да бъде независимо и развива самоконтрол. Ако родителите пречат на развиването в тези посоки, да вземем за пример, с неспокойствие и непримиримост вършат това, което детето може да направи единствено, или, в противен случай, чакат дейности, които детето не е в положение да извърши – развиват у него възприятие на позор. А в случай че родителите непрекъснато надзирават детето и по този метод остават слепи за същинските му потребности, детето поставя под въпрос своите качества да управлява околният свят и да владее себе си.
Вече като възрастни тези хора, вместо да бъдат уверени, мислят, че другите ги следят деликатно и с съмнение и отрицание. Също по този начин те могат да развият обсесивно-компулсивни признаци или параноичен боязън от гонене.
Любовта към едно дете на 3-6 години се заключава в това да се насърчат независимите му дейности, в поддръжка на самодейностите му, в признание на правото на интелектуална ученолюбивост и творчество. Ако родителите през този интервал не разрешават на детето си да работи без значение, прекомерно го наказват в отговор на неговите потребности, то развива възприятие за виновност.
И тогава в зрелост на такива “големи ” деца им липсват мотивация и решителност, за да си слагат реалистични цели и да ги реализират. Освен това непрекъснатото възприятие за виновност може да провокира бездейност, импотентност или фригидност и психопатични държания.
У децата в училищна възраст се оформя трудолюбието. Ако през този интервал се съмняват в способността на детето или на статуса му сред връстниците, това може да го обезкуражи да учи повече, и може също по този начин да сътвори възприятие за непълноценност, което след това ще убие доверието в способността му да действа дейно и да живее обикновено.
източник: http://bg.checkonline4you.com/
